“Една индийска танцьорка танцува, като изключим човешката магия на личността, все още според предаващите се обичаи и норми. За разлика от нея испанската танцьорка, фламенко певецът или тореадорът - творят. Те създават своеобразно изкуство, което се ражда заедно с тях и залязва заедно с тях и не може да бъде имитирано от никого.” – това са думи на Федерико Гарсия Лорка, които много точно отразяват същността на фламенкото. То е в кръвта на изпълнителя, като магическата дума дуенде.

За да танцуваш фламенко, трябва да усетиш ритъма на неговия пулс и инстинктивно да го свържеш с ритъма на сърцето си.

Има една фраза, която гласи: „Когато се научиш да го танцуваш, трябва да се научиш също и как да забравиш наученото.”. Танцьорът трябва да игнорира наученото и да разчита на мъдростта на вековната традиция, която тече във вените му. Вслушвайки се в сърцето и кръвта си в него ще се отприщи една загадъчна сила, с която най-дълбинните му чувства, ще се извисят като духове и ще обладаят публиката.

Според Лорка „Дуендето е сила, а не поведение, то е борба, а не понятие......... То не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие.”

Като цяло фламенкото е съчетание от пеене, китарен съпровод и танц. То изразява темпераментния дух на Испания във всичките му измерения. Фламенко изкуството не е само жизнелюбиво и радостно като емоция, в него има и тъга, болка, драматизъм – то е пъстро точно като испанската душа. Спонтанността на танцьорката и начинът, по който певицата интерпретира думите, гарантират, че няма да има две еднакви представления. Фламенко е култура, то възниква през 15 век в Андалузия и съчетава в себе си цигански, еврейски и арабски мотиви, кастилски романси и още много други стилове и ритми. Фламенкото е синкретично изкуство, което не може да бъде обяснено или описано. То трябва да се почувства. То е – красота във всичките и форми и проявления. Има едно нещо, което е по велико от визуалната наслада, която даряват изпълнителите на фламенко и то е магията на чувствата, с която заливат публиката, а веднъж омагьосан, човек претърпява множество вътрешни метаморфози и никога вече няма да бъде същия. Както и никога няма да забрави красотата и емоциите, от които е бил обладан по време на спектакъла. Фламенкото е страст. Страстта не просто да живееш, а да изгориш. 

МЕЧТАЕХ ДА ГО ПРОЧЕТА И ЩЕ ТИ КОПИРАМ ЛИНКА

...и аз го копнах преди доста време отнякъде...не помня вече откъде... но определено ми допадна, фен съм на испанския дух и култура